Какво като уволниха/пенсионираха шестима началници от столичния КАТ? Двайсет години тази институция бълва тоталитаризъм, неприязън, съмнения в обществените ценности. Двайсет години излъчва подозрения към всекиго - тя предварително ме определя като виновен, и ме третира като виновен, и ме проверява като потенциално виновен. Тази объркана концепция ме прави не сътрудник в общата мисия за битка с джигитите - тя ме прави част от тях: като не ме различава от идиотите, тя ме идиотилизира. Тя ме прави част от тях. Виновен съм, защото шофирам. Не спонсорирам МВР - значи съм проверяем.
Двайсет години КАТ не се снабди с модерна електронна система. За минута да провери кой съм - джигит по призвание или редовен, спазващ правилника шофьор. Тъй като тази информация е дълбоко чужда на практиката, КАТ ме третира като никой.
Видеонаблюдението например. Снима номера на колата ми, без да снима кой е зад волана. КАТ ме обвинява по предположение. Взема ми 50 лв., отнема ми 8 точки. А кой е в колата - докажи в съда. Видеонаблюдението ме възприема като автомобил. Аз не съм човек, аз съм регистрационен номер. Като в знаменитата новела “Южната автострада”. Там шофьорите са коли, не хора. Те са “Мерцедес”, “Бентли”, “Пежо”. Даже един млад “Опел” изчука една “Алфа”.
Тоталитарният модел работи - праща ме на среща с Темида, защото съм зависим от волята на тоталитариста. Той е недосегаем. По концепция винаги е прав. Уволниха шестима от столичното управление, без да уволнят най-същественото - философията на КАТ. Сега ще си свалят черните очила. По-полезно за националното здраве е да си свалят черното мислене.
“Старшина Георгиев, документите, моля!” Ало, старшина Георгиев, преди да ти дам документите, покажи твоите. Да запиша трите ти имена, служебен адрес и други подробности от пейзажа. Иска го не само практиката на взаимното уважение. Иска го българският модел: не се справихте с ментетата, откъде да съм сигурен, че старшина Георгиев не е Страшния Гошо. В България всеки може да си купи палка. 14 лв. Може да си купи пътен знак. Всякакъв. Да го монтира където си иска. На магистралата или на “Витошка”.
КАТ не санкционира дупките, хаосната организация на движението, абсурдните знаци, административното безхаберие. Обслужва “Паркинги и гаражи”. Тази общинска, превърната в партийна каса фирма. Която вместо да облекчава града, го притиска. Вместо да открива паркинги и гаражи, блъска забрани. Центърът на София е безумен пример на трафик-неумение. Задръстен от стотици бариери, колчета, кашпи, синджири. Служебни абонаменти, любимите на началника на “Паркинги и гаражи”. Защото тази фирма не се разбира като отваряща движението, тя се разбира като отваряща се каса. И вместо Пътна полиция да удари един в муцуната на тази практика, тя й припява. Наказва допълнително! Санкционира ме, защото аз съм идиот и вместо да ползвам стотиците свободни места за паркиране, спирам на тротоара.Какви дела води КАТ срещу “Паркинги и гаражи”? Как го притиска, за да ми облекчи движението? Какво предприе срещу злокобния кръг край Сливен? Седем тежки катастрофи ден след откриването му. Какво му дреме на КАТ! Законът му е удобен. Прави го удобно пасивен.
На ДАИ й трябваха петнайсет години да се справи с “копърките”. В бившите социалистически столици службите ги свари?ха за една нощ и ги поднесоха на прокуратурата. А нашият орган спира “копърката”: “Извинявай, колега, да ти бъде доходна”. Е, как няма да е доходна, като взема по 9 лв. на километър. От летището до центъра кове 85 лв. А какво кове КАТ?
Кове неуважение към себе си. Като ония пластмасови матрици на полицейски автомобили, разположени нашир из държавата. На кой началник умник му хрумна, че това е полезно за институцията? Не е полезно. Обидно е.
КАТ идва намусен към мен, дори рутинната проверка е изпитание. Освен всичко друго ми губи времето. Праща ме в прекрасната зала на бул. “Драган Цанков”. Тя мирише на талашит, на пот и соц. При какви условия работят служителите? Чудя се, първо, как дишат и второ - как намират сили да се усмихнат.
В красивата чакалня двете допотопни машини плюят номера когато си искат. И никой началник не вижда тарикатите: в 8 сутринта изтеглят по двайсет бележки, които в 11 продават по десет кинта парчето. Никой не вижда мъката ми по паркирането наоколо, безумното пространство от огради, кашпи, тенекии. Осеяно със забранителни знаци. Ловно поле за “Паркинги и гаражи”. А служебният полигон зад сградата на началниците на столичния КАТ стои празен!
Както е празна надеждата ми за обслужване на едно гише. Я от №23 на 31, после към №19, където утехата ми е, че ще видя красивата Любка Маринова. Ама вече и нея ми я взеха. Остана ми Краси Костов. Остана ми и другата радост: да подам молба за неплатен отпуск. Какви загуби нанася на всеки човек допотопната система на КАТ? Дано новият шеф Богдан Милчев ни отговори. И я съсече като опасна обществена проява. В това е признат специалист.
Вярвам, че ще въведе взаимно уважение - трябва му време, разбира се. Както му трябва време да не ме третира като джигит. Както му трябва време да осъзнае, че не съм спонсор и затова не съм виновен. Не му трябва време да провери нещо дребно и значително: вярно ли е, че след всеки репортаж на Би Ти Ви срещу “Паркинги и гаражи” се наблюдава масово прииждане на паяци край сградата на телевизията?
Нормативният щурм няма край, изморихме се от промени, поправки, допълнения. Тълкуванията се множат - те са хранилки. Затова щурмът продължава. 10 лв. глоба за “неправилно използване на звуков сигнал в населено място” (ЗДвП, чл. 183). След като законът не детерминира “правилно”, как да различаваме “неправилно”? До 50 кинта глоба за “неспиране на двигателя, когато МПС е в престой...” (чл. 181). На червен светофар също съм в престой! И още смехории в норматива. Които щяха да бъдат недоглеждания, ако не бяха капани. А всеки капан, дори за мишоци, е тъжен. Чухме, че като свалят очилата, котките щели да станат по-прозрачни. Няма прозрачна котка. По-добре да си свалят килограмите.
В два през нощта съм спрял пред аптеката. Любимото на хиляди столичани “Паркинги и гаражи” ми вдига колата. Но не вдига джиповете пред отсрещното нощно заведение, паркирали където и както си искат. От “Червило”, олюлявайки се, излизат девойките без червило. То е по ризите на спонсорите. Я, един униформен. Сляп. Не вдига палка. Вдига рамене. Това не е моят катаджия.
По столичен булевард се тътри натоварен с пръст камион. От тия без задните капаци. Сее по “Ситняково” буци, бетон, камъни. Разгеле, виждам пост на КАТ. Информирам чинно, че зад мен се влачи чудовище, което пръска строителни отпадъци. А, добре. И понеже съм любопитко, се утаявам на сто метра. Униформеният пропуска камиона (понеже не го вижда). Спира чичо Пенчо, понеже не си сложил колана. Кой в случая е по-опасен за движението? Това не е моят катаджия.
Един без фуражка ми вдига палката. Ало, старшина Георгиев, без фуражка не си служител на КАТ. Ти си продавач на шкембе. Така и така го имаш. Това не е моят катаджия.
Моят е на “Велчова завера”. 18 часа. Тапа. Двойна трамвайна линия. Автобусна спирка. Такси стоянка. Тапа отвсякъде. И тук - внимание! - униформеният младок пуска трафика по трамвайната линия. Напук на правилата. За три минути отпуши тапата. Защото обслужи правилата на живота. Това е моят катаджия. Търся го да го почерпя. Както търся един друг, който ме спря, не ми направи акт, а каза: Господине, десният фар ви е изгорял. И аз - директно в сервиза. Търся един от Калугерово. Голямото наводнение. Брадясал. Червени очи. Трийсет часа на пост. Вика: Обръщай, инак си в дерето. Асфалтът напред лъскав, измит. А, вика, оди пеша да видиш. И като отидох, видях: под асфалта няма никой. Водата издухала основи, цимент, колони. Имах две вафли в жабката. Хапнахме ги. Честна дума, най-вкусните вафли в живота ми.
trud.bg